Д-р Христо Паунов: При над 400 хиляди истински подписа, парламентът трябва да гласува референдум
Днес „ Възраждане “ внесоха събраните подписи за референдума за опазване на българския лев. Те са събрали общо 590 000 подписа. Инициативата за събиране на подписи за референдум против еврото на " Възраждане " стартира на 10 януари. Въпросът, под който се подписваха жителите, бе заложен по този начин: Съгласни ли сте българският лев да бъде единствената публична валута в България до 2043 година? Причината да бъде дефиниран по този метод е, че директни въпроси от вида " Подкрепяте ли въвеждането на еврото в България? " са изключени, защото Законът за директно присъединяване на жителите в държавната власт и локалното самоуправление не разрешава изговаряне по въпроси, уредени във към този момент признати и утвърдени интернационалните контракти, а с влизането си в Европейския съюз България е оповестила, че ще одобри единната европейска валута, като сама взема решение по кое време да стане това..
Прочетете още
Какво следва от тук нататък?
TrafficNews се обърна с този въпрос към д-р Христо Паунов, който е доцент по конституционно право.
Законът за директно присъединяване на жителите в държавната власт и локалното самоуправление (ЗПУГДВМС) позволява опцията народен референдум да се инициира като в Народното събрание се направи предложение за производство на народен референдум, подкрепено с подписка на избран брой жители с изборни права. В този случай сме изправени пред две разнообразни хипотези, които са уредени в закона, разяснява доктор Паунов.
Първата догадка е когато сходно предложение се направи от предприемчив комитет, събрал не по-малко от 200 000 подписа на жители с изборни права. В този случай решението дали да се организира народен референдум (или респективно да не се организира такъв) принадлежи на Народното събрание. Тоест Народното събрание е оправомощен да направи преценката дали да се организира референдумът или не и да облече тази своя воля с решение.
Втората догадка е когато в Народното събрание постъпи предложение за производство на народен референдум, което е импортирано от предприемчив комитет с подписка, съдържаща подписите на не по-малко от 400 000 български жители с изборни права и не опонира на рестриктивните мерки, сложени в член 9, алинея 2, 3 и 4 на ЗПУГДВМС. В този случай Народното събрание е длъжен от закона да вземе решение за производство на народен референдум.
Ние сме във втората догадка. Имаме събрани над 400 000 подписа и след инспекция на тяхната правота, подписката би трябвало да бъде импортирана в Народното събрание. Тъй като сега няма парламент, тя ще бъде импортирана в деловодството. След като Народното събрание проработи и бъде определен ръководител на Народното събрание, той би трябвало да изпраати подписката за инспекция на ГРАО.
В ГРАО са задължени да извършат инспекция за истинността на подписите не по-късно от 45 дни от приемането ѝ.
Ако ГРАО откри съществуването на над 400 хиляди годни подписа, депутатите се задължават да насрочат референдум, без да разискват предлагането., съобщи доцентът.
Ако в период до три месеца от уведомяването на ръководителя на Народното събрание подписката не бъде импортирана в Народното събрание, процедурата по внасяне на предложение за референдум се приключва от него, което се вписва в регистъра. Нова подписка с предложение за референдум по същия въпрос може да бъде стартирана не по-рано от 6 месеца от преустановяване на процедурата или от една година от решението на Народното събрание, с което отхвърля предлагането
Как обаче всичко това може да бъде ситуирано във времето, в случай, че към момента няма работещо Народно заседание?
Парламентът ще бъде призован не по-рано от 19 април, а по кое време ще бъде определен ръководител на Народното събрание не е ясно. След това депутатите имат три месеца, с цел да се произнесат, само че не е ясно какъв брой ще продължи животът на това Народно заседание в актуалната обстановка.
Решението може да бъде забавено още преди президентът да насрочи дата за осъществяване на референдум, в случай че 48 депутати го оспорят пред Конституционния съд. Той би трябвало първо да се произнесе по допустимостта на настояването, а по-късно - всъщност. Няма условие в какъв период да стане това.
След окончателното изговаряне на съда президентът разполага с още един месец от обнародването на решението на Народното събрание да дефинира датата на референдума. Самото допитване може да се насрочи сред два и три месеца след датата на обявяване.
За да бъде взето решение на референдум от голяма важност е интензивността на жителите. По закон резултатът от допитване до народа е наложителен и законен единствено в случай че са дали своят вот най-малко толкоз гласоподаватели, колкото на последните парламентарни избори. На изборите, извършени в неделя те бяха 2 683 606 или 40.6%.
Прочетете още
Какво следва от тук нататък?
TrafficNews се обърна с този въпрос към д-р Христо Паунов, който е доцент по конституционно право.
Законът за директно присъединяване на жителите в държавната власт и локалното самоуправление (ЗПУГДВМС) позволява опцията народен референдум да се инициира като в Народното събрание се направи предложение за производство на народен референдум, подкрепено с подписка на избран брой жители с изборни права. В този случай сме изправени пред две разнообразни хипотези, които са уредени в закона, разяснява доктор Паунов.
Първата догадка е когато сходно предложение се направи от предприемчив комитет, събрал не по-малко от 200 000 подписа на жители с изборни права. В този случай решението дали да се организира народен референдум (или респективно да не се организира такъв) принадлежи на Народното събрание. Тоест Народното събрание е оправомощен да направи преценката дали да се организира референдумът или не и да облече тази своя воля с решение.
Втората догадка е когато в Народното събрание постъпи предложение за производство на народен референдум, което е импортирано от предприемчив комитет с подписка, съдържаща подписите на не по-малко от 400 000 български жители с изборни права и не опонира на рестриктивните мерки, сложени в член 9, алинея 2, 3 и 4 на ЗПУГДВМС. В този случай Народното събрание е длъжен от закона да вземе решение за производство на народен референдум.
Ние сме във втората догадка. Имаме събрани над 400 000 подписа и след инспекция на тяхната правота, подписката би трябвало да бъде импортирана в Народното събрание. Тъй като сега няма парламент, тя ще бъде импортирана в деловодството. След като Народното събрание проработи и бъде определен ръководител на Народното събрание, той би трябвало да изпраати подписката за инспекция на ГРАО.
В ГРАО са задължени да извършат инспекция за истинността на подписите не по-късно от 45 дни от приемането ѝ.
Ако ГРАО откри съществуването на над 400 хиляди годни подписа, депутатите се задължават да насрочат референдум, без да разискват предлагането., съобщи доцентът.
Ако в период до три месеца от уведомяването на ръководителя на Народното събрание подписката не бъде импортирана в Народното събрание, процедурата по внасяне на предложение за референдум се приключва от него, което се вписва в регистъра. Нова подписка с предложение за референдум по същия въпрос може да бъде стартирана не по-рано от 6 месеца от преустановяване на процедурата или от една година от решението на Народното събрание, с което отхвърля предлагането
Как обаче всичко това може да бъде ситуирано във времето, в случай, че към момента няма работещо Народно заседание?
Парламентът ще бъде призован не по-рано от 19 април, а по кое време ще бъде определен ръководител на Народното събрание не е ясно. След това депутатите имат три месеца, с цел да се произнесат, само че не е ясно какъв брой ще продължи животът на това Народно заседание в актуалната обстановка.
Решението може да бъде забавено още преди президентът да насрочи дата за осъществяване на референдум, в случай че 48 депутати го оспорят пред Конституционния съд. Той би трябвало първо да се произнесе по допустимостта на настояването, а по-късно - всъщност. Няма условие в какъв период да стане това.
След окончателното изговаряне на съда президентът разполага с още един месец от обнародването на решението на Народното събрание да дефинира датата на референдума. Самото допитване може да се насрочи сред два и три месеца след датата на обявяване.
За да бъде взето решение на референдум от голяма важност е интензивността на жителите. По закон резултатът от допитване до народа е наложителен и законен единствено в случай че са дали своят вот най-малко толкоз гласоподаватели, колкото на последните парламентарни избори. На изборите, извършени в неделя те бяха 2 683 606 или 40.6%.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ