Днес Възраждане“ внесоха събраните подписи за референдума за запазване на българския

...
Днес Възраждане“ внесоха събраните подписи за референдума за запазване на българския
Коментари Харесай

Д-р Христо Паунов: При над 400 хиляди истински подписа, парламентът трябва да гласува референдум

Днес „ Възраждане “ внесоха събраните подписи за референдума за опазване на българския лев. Те са събрали общо 590 000 подписа. Инициативата за събиране на подписи за референдум против еврото на " Възраждане " стартира на 10 януари. Въпросът, под който се подписваха жителите, бе заложен по този начин: Съгласни ли сте българският лев да бъде единствената публична валута в България до 2043 година? Причината да бъде дефиниран по този метод е, че директни въпроси от вида " Подкрепяте ли въвеждането на еврото в България? " са изключени, защото Законът за директно присъединяване на жителите в държавната власт и локалното самоуправление не разрешава изговаряне по въпроси, уредени във към този момент признати и утвърдени интернационалните контракти, а с влизането си в Европейския съюз България е оповестила, че ще одобри единната европейска валута, като сама взема решение по кое време да стане това..
Прочетете още
 

 Какво следва от тук нататък?

TrafficNews се обърна с този въпрос към  д-р Христо Паунов, който е доцент по конституционно право.  

  Законът за директно присъединяване на жителите в държавната власт и локалното самоуправление (ЗПУГДВМС) позволява опцията народен референдум да се инициира като в Народното събрание се направи предложение за производство на народен референдум, подкрепено с подписка на избран брой жители с изборни права. В този случай сме изправени пред две разнообразни хипотези, които са уредени в закона, разяснява доктор Паунов.

Първата догадка е когато сходно предложение се направи от предприемчив комитет, събрал не по-малко от 200 000 подписа на жители с изборни права. В този случай решението дали да се организира народен референдум (или респективно да не се организира такъв) принадлежи на Народното събрание. Тоест Народното събрание е оправомощен да направи преценката дали да се организира референдумът или не и да облече тази своя воля с решение.

Втората догадка е когато в Народното събрание постъпи предложение за производство на народен референдум, което е импортирано от предприемчив комитет с подписка, съдържаща подписите на не по-малко от 400 000 български жители с изборни права и не опонира на рестриктивните мерки, сложени в член 9, алинея 2, 3 и 4 на ЗПУГДВМС. В този случай Народното събрание е длъжен от закона да вземе решение за производство на народен референдум.

Ние сме във втората догадка. Имаме събрани над 400 000 подписа и след инспекция на тяхната правота, подписката би трябвало да бъде импортирана в Народното събрание.  Тъй като сега няма парламент, тя ще бъде импортирана в деловодството. След като Народното събрание проработи и бъде определен ръководител на Народното събрание, той би трябвало да изпраати подписката за инспекция на ГРАО.

В ГРАО са задължени да извършат инспекция за истинността на  подписите не  по-късно от 45 дни от приемането ѝ.

Ако ГРАО откри съществуването на над 400 хиляди годни подписа, депутатите се задължават да насрочат референдум, без да разискват предлагането., съобщи доцентът.

Ако в период до три месеца от уведомяването на ръководителя на Народното събрание подписката не бъде импортирана в Народното събрание, процедурата по внасяне на предложение за референдум се приключва от него, което се вписва в регистъра. Нова подписка с предложение за референдум по същия въпрос може да бъде стартирана не по-рано от 6 месеца от преустановяване на процедурата или от една година от решението на Народното събрание, с което отхвърля предлагането

Как обаче всичко това може да бъде ситуирано във времето, в случай, че към момента няма работещо Народно заседание? 

Парламентът ще бъде призован не по-рано от 19 април, а по кое време ще бъде определен ръководител на Народното събрание не е ясно. След това депутатите имат три месеца, с цел да се произнесат, само че не е ясно какъв брой ще продължи животът на това Народно заседание в актуалната обстановка.

Решението може да бъде забавено още преди президентът да насрочи дата за осъществяване на референдум, в случай че 48 депутати го оспорят пред Конституционния съд. Той би трябвало първо да се произнесе по допустимостта на настояването, а по-късно - всъщност. Няма условие в какъв период да стане това.

След окончателното изговаряне на съда президентът разполага с още един месец от обнародването на решението на Народното събрание да дефинира датата на референдума. Самото допитване може да се насрочи сред два и три месеца след датата на обявяване.

За да бъде взето решение на референдум от голяма важност  е интензивността на жителите. По закон резултатът от допитване до народа е наложителен и законен единствено в случай че са дали своят вот най-малко толкоз гласоподаватели, колкото на последните парламентарни избори.  На изборите, извършени в неделя те бяха  2 683 606 или 40.6%.
Източник: trafficnews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР